РУСИЯ
Тази сутрин в телевизионно обръщение президентът на Русия - Владимир Путин обяви частична военна мобилизация в Русия. По думи на Путин ще бъдат мобилизирани само хора, които са в запаса на руската армия и най-вече тези, които са служили във въоръжените сили и имат някаква военна специалност и опит.
По-късно военният министър на страната - Сергей Шойгу поясни, че ще бъдат извикани около 300 хиляди резервисти.
Това е голям обрат в реториката на Кремъл, след като в едно от последните си изявление Путин твърдеше, че всичко върви по план и че Русия не е загубила нищо, а губещ е само Запада със санкциите, които й налага. Бързото настъпление и победите на украинската армия в доскоро окупираните от Русия територии обаче явно са довели до настоящите действия на Москва. Припомняме, че президентът на Украйна обяви, че военните сили на Киев са напът да си върнат Луганска област, една от двете, които Русия иска да “освободи”. Малко след това лидерите на двете самопровъзгласили се Донецка и Луганска народни републики заговориха за референдуми за присъединяване към Русия, а до края на деня, референдумите бяха и насрочени. Те ще се състоят между 23 и 27 септември, безпрецедентно скоро след обявяването им и то в състояние на военен конфликт, което поставя легитимността им под въпрос. Много страни от западна Европа вече обявиха, че няма да признаят референдумите. Москва планира да проведе рефередуми и в частично окупираните Херсонска и Запорожка области. Подобен е случаят и с Крим, който Русия смята за свой, но официално не е признат за част от територията й.
В обръщението си от днес Путин не пропусна да напомни, че Русия разполага с ядрени оръжия и че няма да се поколебае да използва целия си арсенал, за да защити територията и населението си като натърти, че не блъфира. Това е поредният случай, в който Русия заплашва да използва ядрени оръжия от началото на войната в Украйна. Това изявление в комбинация с предстоящите референдуми буди притеснения за хода на войната, а прогнозите на експертите са, че тя най-вероятно ще продължи дори по-дълго, отколкото се очакваше.
Близо 6000 са убитите руски войници в Украйна по информация на руския министър на отбраната. Москва не беше представяла подобна нформация от март месец, когато съобщи за 1351 убити руснаци. Според западните разузнавателни агенции обаче броят на загиналите от руска страна е много по-голям и става въпрос за между 70 или 80 хиляди убити или ранени на фронта. Припомняме, че преди началото на войната Русия бе струпала около 100 хилядна армия по границите с Украйна.
Какви са реакциите?
След обявяването на първата военна мобилизация на Русия от Втората световна война насам, реакциите не закъсняха. Рублата се срина, загубвайки 1.7% от стойността си спрямо еврото и достигна двумесечно дъно, а руските фондови пазари спаднаха с около 10%. Като “Роснефт” и “Газпром” загубиха около 12%.
Българският служебен министър на отбраната Димитър Стоянов каза, че има риск за националната сигурност на страната ни, но няма пряка заплаха. Според него всеки горещ конфликт е риск за националната сигурност, но тъй като сме част от НАТО няма пряка заплаха за нас.
Международните реакции от страна на Запада бяха в един тон. Канцлерът на Германия - Олаф Шолц каза, че Путин ще се откаже от имперските си амбиции само ако разбере, че не може да спечели войната. Премиерът на Нидерландия Марк Рюте разчете заповедта за мобилизация като сигнал за паника от страна на Москва, а премиерът на Полша - Матеуш Моравецки каза, че заедно с НАТО ще направят всичко възможно да подкрепят Украйна, за да може тя да се защити. Литва повиши нивото на бойната готовност на армията си, а Финландия поиска обща забрана за руснаци пътуващи с цел туризъм към ЕС.
Според президентът на Сърбия в близките месеци в света може да започне военен конфликт, сравним с Втората световна война. Китай също изразиха позиция - като призоваха за диалогичност и преговори.
Всичко това се случва в първия ден от годишната среща на Общото събрание на ООН, на което ще присъстват лидерите на близо 120 държави. Очакваше се войната в Украйна и продоволствената криза да бъдат основните теми на дискусия, а изявлението на Путин от днес допълнително ще подсили необходимостта от колективни действия и реакции.
ИРАН ПРОТЕСТИ
Хиляди излязоха на протести в Иран след смъртта на млада жена. Историята на 22-годишната Махса Амини отекна по целия свят и повдигна наболели теми в Иран. Махса е била на екскурзия в Техеран, заедно с брат си, когато е арестувана от т.нар. нравствена полиция, защото не е носила хиджаба си правилно. Тя е изпаднала в кома малко след като е била задържана. Според полицията младата жена е получила сърдечен удар, но в социалните мрежи са разпространени снимки, на които се вижда, че главата на жената е силно наранена, а според очевидци полицаите са удряли Махса по главата с палки и са я блъскали в полицейския автомобил.
Смъртта на младата жена отприщи масови анти-хиджаб протести в страната, като вече се съобщава за трима убити в сблъсъците. На първа линия на протестите са други жени, които горят хиджабите си и режат косите си в знак на протест срещу строгите религиозни закони в Иран, и в подкрепа на всички останали жени, пострадали от нравствената полиция. Протестите продължават вече 5 ден, а под #MahsaAmini в Инстаграм и Туйтър се разпространяват както видеа от демонстрациите, така и записи на други жени, жертви на жестокостите на режима в Иран.
Лидерът на Иран е посетил семейството на Амини в понделник като ги е уверил, че институциите ще свършат работата си, за да защитят правата, които са били нарушени, съобщава ББС.
След Ислямската революция през 1979г. В Иран е наложен задължителен дрескод, според който жените трябва да носят шал на главите си, който да покрива косите им, както и широки дрехи, които да прикриват фигурата им. Нравствената полиция отговаря за това да следи дали това се изпълнява. През годините е имало много демонстрации на ирански жени срещу строгите закони по отношение на религиозното облекло, като през 2014г. Започва онлайн протестна кампания озаглавена “Моята тиха свобода”, в която жени споделят видеа и снимки как погазват законите за носене на хиджаб.
КИТОВЕ
Повече от 200 кита са открити заседнали на отдалечен плаж в западната част на Тасмания в Австралия. Това се случва само ден след друго масово засядане в северна Тасмания, при което 14 млади кашалота бяха открити мъртви.
Смята се, че китовете заседнали днес, са от вида гринди и поне половината все още са живи. Били са изпратени спасители, а местните жители са се притекли на помощ на животните като ги обливат с вода и ги покриват с мокри одеяла.
Не е известно какво е предизвикало засядането им, но преди две години - септември 2020г. На същото място близо 500 кита от същия вид бяха заседнали. 380 от тях загинаха, а останалите са спасени.
Китовете гринди са силно социални животни и се движат в големи общности като разчитат на постоянна комуникация.
Дисклеймър: този текст е сценарий на подкаст. Заради естеството на формата - той не мина през корекция. В него не се следи за правописни, пунктуационни и граматически грешки.
Support Ден
Create your
podcast in
minutes
It is Free